Венцислав Савов е бизнес редактор в сп.”Мениджър”. Носител е на наградата „Черноризец Храбър” за бизнес и финансова журналистика. Има докторска степен от УНСС и HR специализации във Великобритания и САЩ. Зам.ректор и хабилитиран член на Академичния съвет в МТМ Колеж София, където води дисциплините “Управление на човешкия капитал” и Employer branding 2.0. Един от журналистите в България, правили най-много интервюта с влиятелни личности като Уорън Бъфет, Алвин Тофлър, Ноам Чомски, Малкълм Гладуел и много други.
1.
Как технологиите променят employer branding през последните години? Появиха ли се нови правила?
– Всъщност employer branding се наложи с бурното навлизане на технологиите в почти всички бизнеси. Новото правило е, че вече не ни трябва специалист с диплома. Трябва ни човек, който може да свърши работата. Трябва да го намерим независимо кой екран ползва – този в джоба си, на компютъра или друг – по-голям. Често новото поколение по-лесно общува през мобилните устройства, а HR експертите имат огромен арсенал от нови техники, с които да стигнат до тях.
2.
Промениха ли стартъп средите тенденциите в развиването на работодателската марка?
– Вниманието на инвеститорите е насочено към стартъпите, защото от тях се очакват бързи изненади, ускорено навлизане в нови ниши и продукти или услуги, които да впечатляват. Затова те са силен магнит за родените през 90-те, за които няма такова нещо като географски или мисловни граници. Стартъпите са много по-склонни да експериментират и въвеждат нестандартни HR политики. Техните работодателски марки бързо стават обект на непринудени разговори, а ефектът “от уста на уста” им се отплаща като кандидатите за работа при тях никога не липсват.
3.
По-лесно или по-трудно става управлението на имиджа с ползването на социалните канали?
– Не познавам съвестен кандидат за работа, който не е проучил бранда, преди да приеме покана за интервю. Проучването става с Google и през социалните канали. По-отговорните към бъдещата си работа могат да звъннат на приятел или попитат през Facebook кой какво знае за компанията. В общия случай надеждната вътрешна информация е малко, но впечатленията и коментарите са много. Причината е, че всеки от нас наблюдава различни employer branding активности и формира мнението си от това какво е чул или видял.
4.
Корпоративно блогване и социални мрежи или електронни книги, видео, платформи за електронно обучение и живи събития - кои инструменти да използва основно една компания?
– Всички. Правилният микс в съотношенията зависи от дългосрочната стратегия на бранда и конкретните оперативни цели, които трябва да се постигнат. Когато се харчат пари за employer branding, трябва да е ясно каква е целта и според нея да се ползват различни канали – списъкът може да се допълни, като се тестват разумно и напълно нови подходи.
5.
LinkedIn или Фейсбук - от кой канал да започне да развива и комуникира един работодател бранда си?
– През Фейсбук по-лесно ще стигне до младите, които имат повече свободно време. LinkedIn е подходящ за професионалисти, специалисти и мениджъри, които искат да станат про. Хубаво е да ви има и в Instagram, но най-важното е брандът ви да се индексира на високи позиции в Google.
6.
Наблюдаваш ли добри примери вече в България, които използват и маркетинг на съдържанието, за да създават общество около компанията си. Това като стратегия дали е крачка повече от само използване на социалните медии?
– Маркетингът на съдържанието е хит. Българите сме скептични към всичко, зад което усещаме, че някой целенасочено иска да ни влияе. Общество около компаниите си създават мениджърите, които организират пикници за семействата на техните служители, а после всички качват снимки в мрежите; или за собствениците, които водят хората на екзотични дестинации, където им създават условия да работят дистанционно за по-дълъг период от една почивка.
7.
За изграждането на работодателска марка в социалните канали, качество или количество на постове/материали е добре да цели компанията?
– Съдържанието трябва да е таргетирано. Когато всяка седмица се случва нещо интересно по отношение на employer branding, няма проблем постовете във Facebook да са чести. Аналитичните материали е добре да са в LinkedIn. Публикациите трябва да са истински, визуално въздействащи и да могат да се преразказват.