Събрахме няколко впечатляващи съвременни разказвачи от киното и литературата, които имат какво да кажат за сторителинга. Вижте какво според тях е ключово за създаването на добра история и как да се забавлявате, тренирайки разказваческия си талант.
НИЙЛ ГЕЙМЪН И ПОЛЕЗНИЯТ СБЛЪСЪК
Ключово упражнение за добрия разказвач според Геймън е да се заслушвате в мнения и тези, които вие самите не споделяте. Защото живата, плътна история е изпълнена не просто с различни, а често с противоречащи си гледни точки. Според него има особена радост в това да влезеш в задочен конфликт със сегашното си аз, разглеждайки света от несвойствен ъгъл. Нещо повече: фактът, че сега не мислиш по определен начин, не значи, че това няма да е тъкмо твоята гледна точка след време.
ДЕЙВИД МАМЕТ И КЛЮКАРЕНЕТО
Прочутият американски драматург и сценарист обяснява, че клюките са своеобразен курс по писане на диалози. Слушайте как хората клюкарят, за да усетите естествения ритъм на речта, умелите паузи, напрежението в репликите. За да умеете да пишете диалози, трябва да имате “наблюдателно ухо” за автентичните човешки разговори. Подслушвайте в трамвая, в бара, на плажа…
КУЕНТИН ТАРАНТИНО И ПОЧЕРКЪТ
Каквото и да разказваш, направи го по твой си начин – така, че хората да разпознават отличителните ти черти. При Тарантино такива специфики на разказа са преплитането на много истории и ултра черният хумор. Замисли се какво е много типично за теб самия и го използвай, когато разказваш, вместо да се стремиш да се вписваш в чужд стил.
ПИКСАР И ИЗНЕНАДАТА
Скуката е абсолютният антипод на вълнуващата история. Сценаристите на Пиксар съветват да си имате “тефтерче за изненади”, в което да записвате дребни истории от деня си с неочакван обрат или необичаен типаж. Както знаем, няма по-добър учител по изненади от самия живот. Според пиксарците, да забелязвате и да наблюдавате внимателно е по-фундаменталната част от това, което наричаме “въображение”.
МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ И УСТНОТО РАЗКАЗВАНЕ
Канадският писател, известен с безпогрешния си журналистически нюх за добри истории, споделя, че винаги му е било много полезно да разкаже сбито и ясно на познат това, което възнамерява да превърне в писана история. На живо наблюдавайте в кои моменти слушателят ви се разсейва или изобщо не ви слуша, кое не му е ясно, кое го впечатлява най-силно. Тези естествени реакции много ще ви помогнат да изчистите сюжета и да откроите най-въздействащите акценти в историята.
ЧАРЛИ БРУКЪР И ТРЕВОГАТА
Мозъкът зад култовия сериал Black Mirror разказва, че за него писането е като кубче Рубик и често се разхожда из къщи, хванал главата си с ръце. Най-важното за Брукър, когато създава сценарий, е всеки път да търси нещо съвършено различно от това, което вече е правил. Жанрово, стилистично, концептуално – всеки път иска да има чувството, че започва от нулата и се отправя в тотално неизследвана посока. Другото, което му помага в писането, е, че постоянно за нещо се тревожи. Винаги намира за какво да е притеснен. Всяка от тези тревоги обаче му дава нови теми за размисъл и го поддържа чувствителен към всичко наоколо – нещо свръхполезно за търсачите на истории.
Следва продължение…
